ATEX регламент

Какао, кафе, зърнени култури (смесени прахове), пшенично брашно, соево брашно, желатин, пшеница, мляко на прах, лактоза, ръж, млечен серум, захар, пудра захар, алкохол.

Активни съставки, различни химични компоненти, фармацевтични продукти, биологична опасност.

Въглеводороди, горива, метални прахове, създадени по време на полиране, горива, разтворители, магнезий, цирконий, алуминий.

Химически продукти от преработване.

Въглеводороди, LPG, газове от рафинерията, горива, металик газове, киселини, въглища, пелети.

Различни разтворители, етанол, алкохол, газови бутилки, кислород, лабораторни продукти, Glow Box, електронен микропрах, смоли, галиев арсенид. Производство на фотоклетки, прахове, прахове от електрическите вериги, арсин.

Дървено брашно, дървен материал (50% круша, 50% леска), дървен материал (бук), дървен материал (круша), дървени стърготини, корк, целулоза (93% мека дървесина, 6% твърда дървесина), фин прах от кожи, влакна.

Органични и химични газове.

Хартиен микропрах, целулоза, метал.

Газови инсталации, късо съединение, причиняващо искра, възпламеняваща хранителни продукти и платове. Топло изолация. Ел, уреди.  Домовете ни са препълнени с потенциално взривоопасни и възпламеними предмети, химически съединения, лесно възпламеними и бързо горящи източници.

Експлозията е окислително–редукционен процес, който провокира образуването на топлина (силно екзотермична реакция) която  обикновено се комбинира с видим пламък. Реакцията се случва само ако са налице следните три компоненти, налични на същото място и в същото  време:

• Гориво : Редуктор. Обикновено вещества под формата на газове, пари, прах или влакна със специфични физически свойства, които са в определена концентрация и обем.
• Топлинен агент : Обикновено наличния кислород във въздуха.
• Източник на възпламеняване : Всеки източник на енергия може да предизвика реакция.

Ако приемем, че опасността от запалим газ или запалими течности е добре известна на всички, може би малко от нас могат да свържат риска от експлозия или пожар с наличие на прах или горими частици.  На горимият прах трябва да се обърне още повече внимание, поради факта, че често пъти той се съдържа в ежедневната ни работна среда. Например, горим прах се образува при съхранение или обработка на материали като алуминии, който, както е ясно,  в твърдо състояние не е запалим. Громият прах се определя като комбинация от твърдите частици които могат да се уталожат поради теглото си или остават като съдържание във въздуха за определен период от време. Не всички прахове могат да бъдат дефинирани като запалими. Основно, дори прахът който има частици по – малки от 0,5мм може да направи реакция с кислорода който е във въздуха. Опасността от горим прах се увеличава обратно пропорционално на размера  на частиците във въздуха и би могла да се класифицира по следния начин  :

1. Образуване на облак прах

• В този случай, прахът във въздуха образува горим облак, който подпомогнат от размерите, има тенденция да се смесва с кислород създавайки потенциално експлозивна атмосфера. Това е типичен случай на индустриалния сектор по време на нормалните операции на производствен цикъл, като например почистване на  машините.

1. Образуване на слой прах

• В този случай, прахът е наслоен поради теглото си и  може да създаде слоеве, които ако не се отстраняват, могат да достигнат дебелини над десетки милиметра. Този слой  прах може да бъде опасен основно поради две причини:

Прахът може да се издигне  и да се създаде облак, което пък да бъде причинено от движението на въздуха или в най-лошия случай, като ефект на предишна експлозия. В интерес на истината, вече генерираната експлозия причинена от облак прах може да окаже влияние над слоевете в околностите, от което да се образуват нови облаци, които веднага се запалват, създавайки по този начин домино ефект с потенциално опустошителни последствия.

Прахът може да допринесе за намаляване охлаждането на оборудването, което да доведе до повишаване на температурата и опасност от запалване

За разлика от триъгълника обясняващ причините за експлозия от газ, тук обозначението е чрез петоъгълник.

Обозначението означава :

Прахът трябва да бъде запалим
Трябва да се разпростани във въздуха за да се образува облак (наличие на кислород)

Трябва да е с определен размер на частиците ( по – малък от 0,5мм)
Трябва да бъде в границите на определен взривен диапазон
Трябва да има източник на възпламеняване

 

Във взривоопасните райони, наличието на прах върху, във или около оборудването би могло да бъде доста опасно. Миниатюрните частици понякога са проводници на електричество, което може да доведе до експлозия или възпламеняване.

За да се смята за проводим горимият прах, трябва да има стойност на съпротивление по – ниска или равна на 103 Ωm.

–  Образуване на електрическа дъга между части с различна съвкупност. Дъгата се образува поради намаляване на разстоянието между молекулите във въздуха.
Това е една от многото причини поради които електрическото съпротивление на прахта е важен  параметър, който както е показано на следващата таблица е основа за класификацията на горимият прах според стандарти IEC/EN 60079.

 

Понятието за зониране  в основата на класификация за опасни области, е въведена с цел опростяване на избора за инсталирането на безопасно електрическо оборудване в среда, където има възможност за поява на експлозивна атмосфера при  наличието на газ и / или горими прахове. В една инсталация или среда с потенциалната опасност от взрив, като  източник на възпламеняване е точка, от която запалимо вещество може да бъде излъчено по такъв начин, че може да създаде експлозивна атмосфера, както по време на нормалните операции или предвидими повреди. Това се определя в зависимост от това колко често източникът може да излъчва опасното вещество. Поради тази причина, в годините някои математически модели са създадени на базата на взаимодействието на параметри в оклната среда (температура, налягане, вентилация и т.н.), както и оперативни условия, които включват опасни вещества, което често, означава и температури на възпламеняване. IEC стандарта, особено IEC 60079-10 е за създаване на основни правила за класификация на опасни зони, както в присъствие на газове или горими прахове, се отнася за конкретен модел на изчисление, определяне на система за  IEC зона. Този модел се основава на вероятността  експлозивна атмосфера да се появи и нейната продължителност, да станат основни параметри за класифициране на опасни зони. Зоните придобиват различни номера в случай на наличие на газове или горими прахове, както е показано в таблици 6 и 7.

Безопасно ниво на електрическо оборудване се нарича точката при която  съответното оборудване НЕ ДОПУСКА    възможност за възпламеняване или отделяне на искри при специфични оперативни състояния.

ТОЧКА 1

За да е безопасно дадено оборудване то ТРЯБВА да отговаря на определени критерии :

• Да не отделя искри или предизвиква електрическа дъга.
• Не допуска възможността за образуване на критична температура върху повърхността си. 
• Да бъде произведено от материали които НЕ АКУМУЛИРАТ електростатични заряди.

ТОЧКА 2

Оборудването ТРЯБВА да отговаря на следните характеристики и условия за да бъде обявено за безопасно от производителя :

• Да отговаря на условията посочени в точка 1 при нормална операция
• Да отговаря на същите условия ДОРИ при евентуална ъзможност от повреда
• Да отговаря на условията от точка 1  ДОРИ ПРИ ПОВРЕДА

В зависимост от нивото на опасност на зоната за която е предназначено, електрооборудването също има различни ЗАЩИТНИ НИВА НА ЕЛЕКТРООБОРУДВАНЕ (EQUIPMENT PROTECTION LEVELS (EPL)).
Обозначаването се изразява ПЪРВО  с определяне вида на експлозивното вещество във въздуха, като се  използва първата буква G (GASS-ГАЗ) и  D (DUST-ПРАХ). Използва се второ обозначение чрез a, b, c, за характеризиране нивото на защита. Нивото на защита е много важно, тъй като чрез него може да се разбере веднага в кои опасни зони какво взривозащитено оборудване трябва да бъде инсталирано.
На дясната снимка, бихте могли да видите нагледно

Видовете защита са различни в зависимост от вида на оборудването, експлозивната атмосфера и начина по който се избягва възпламеняването. Освен това, тъй като това са основните принципи за определяне на нивата на защита, те се характеризират и според техните работни условия (нормална работа, предвидима неизправност, рядко налична неизправност). На изображенията в дясно бихте могли да видите обозначенията и значенията на различните зони и маркировки.

Новата директива ATEX, наречена 2014/34/EU която се отнася за оборудването,  влезе в сила на 30 март 2014 г. Тя заменя досегашната Директива 94/9 / ЕC, и влиза в сила  на 20 Април 2016 г. Новата директива не води до съществени промени в сравнение с техническите спецификации на 94/9 / ЕС. Основната разлика със старата директива са повишените задължения на производители, упълномощени представители, вносители и дистрибутори.

Тази „CE“ маркировка :

Се нанася върху продукта или върху етикета на видимо,  лесно  за четене място, по такъв начин, че да не може да бъде заличена. В случай, че размерите на продукта не го позволяват, маркировката трябва да се постави върху опаковката и върху документите, които придружават продукта.
Се нанася върху продукта, преди да бъде пуснат на пазара
трябва да бъде последвана от идентификационния номер на нотифицирания орган, когато този орган е участвал в контрола на производствения процес
В случай че се поставя върху  ATEX продукти, маркировката бива  придружавана от конкретната маркировка за защита от експлозии, символи на групата  и категория на оборудването

Информацията по-горе би могла да бъде част от други индикации,  опоменаващи за специализирана употреба в рискова среда.